Червеният прах се беше уталожил, но небето над долината Маринър оставаше мътно, сякаш Марс носеше траур за нещо, което никога не беше познал. Куполите от прозрачен композит блестяха слабо под оскъдната слънчева светлина, а каналите, издълбани в скалата, лежаха в очакване на вода, която може би никога нямаше да потече. В центъра на колонията се издигаше мрежа от слънчеви панели, чиито повърхности улавяха всяка частица светлина, […]

Глава първа: Искри в червения прах Марс беше гробница от ръжда, изваяна от вечността. Долината Маринър, дълбока като пропаст и широка като море, се простираше под небето, тънко и оранжево, сякаш самото слънце се колебаеше да докосне този свят. Скалите, назъбени като самите кратери зееха като белези от древни битки, а вятърът, натоварен с железен прах, виеше през каньона, носейки шепот за забравени води. В далечината […]