Долината Маринър лежеше като разтворена книга, чиито страници бяха изписани с червен прах и вечност. Под тънкото, оранжево небе, скалите се издигаха като назъбени стражи, а кратерите зееха като очи, наблюдаващи без страст. Куполите на колонията, изградени от прозрачен композит, блестяха под слабата слънчева светлина, а каналите, издълбани в марсианската кора, лежаха в очакване на живот, който може би щеше да дойде по-скоро, отколкото роботите желаеха. […]
/
Leave comment