Възходът на диктаторите всъщност е производна функция на обществената потребност, уникална садомазохистична връзка , раждаща едновременно забележителни постижения и смайващи извращения…
Димитър Стоянович за “L’europeo”, No:30, Февруари 2013
Дали някога сме се замисляли в какъв дяволски кръг не спираме да се въртим, не преставаме да тъсим себе си, а да откриваме другите и това, което те са постигнали? Стремим се към западноевропейския стандарт, а използваме методите на “Социализъма”, за да го постигнем, гледаме непрестанно в чинийката на другия и търсим съжаление за “недостойното” си съществуване (което сме постигнали със собствение сили).
Това са новите стари “панелки”. Изглеждат доста по-добре от преди, нали?!?